Предназначение

Неслучайно голдън ретривърът (златист ретривър) се смята за най-красивия и атрактивен представител на ретривърите.Разкошната и гъста козина, носеща всички нюанси на кремавото и златистото, определя красотата на тази порода, създава усещане на достолепност и аристократизъм. Големите тъмнокафяви очи, очертани от дълги снежнобели мигли, спокойствието и добротата, които излъчват – точно това е незабравимата ретривърска физиономия. Всички голдени са изключително умни, темпераментни и контактни. Няма значение дали с него е стопанинът му или чужд човек – той винаги изпитва огромно удоволствие от общуването с хора.
Голдън ретривърът е сравнително едро куче, с много мощна костна система, широка глава и тяло, и по нищо не прилича на сетерите. Стандартният цвят на козината допуска всички нюанси на златистото или кремавото, но в никакъв случай червено. Космената покривка е гъста, с еластичен и здрав подкосъм. Тя не изисква някакви специални грижи. Достатъчно е след разходка да избършете кучето с влажна кърпа, след което само го разресвате със специална четка и готово

Каквито и хвалби да сте чували за Златния Ретривер и Лабрадор Ретривера, бъдете сигурни – те са верни. Ако ги погледнете отстрани няма да забележите някакви изключителни черти или особени качества. Те са просто кучета, весели и добри кучета. Но ако се вгледате по-дълго в комичния, галопиращ след топката ретривер, в начина, по който ви приближава и с гордост носи улова – ще видите много повече. Двата най-често срещани ретривера – Златният и Лабрадорът са онова, което всеки стопанин мечтае за своето куче. Умни, лесни за дресировка, уравновесени, любопитни и безкрайно добри, тези животни са любимци на цялото семейство, отнасят се като майки към малките деца и понасят стоически „ласките“ им.

Когато се възпитава един ретривер не бива да се забравя – той се доверява напълно на хората. Ако бъде ударен няма да разбере, че е за негово добро. Тези кучета се дресират по друг начин – с храна. Златният и Лабрадор ретриверът са изключително лакоми кучета. Те са готови да сядат, да пълзят, да идват и да се търкалят по ваша команда стига вкусното парченце салам да се озове от ръката ви в стомаха им. Не правете грешката да хвърлите кокала на ретривера – той няма да го изяде. Съвестно ще изтича да го прибере и ще ви го донесе с укор в погледа, че така прахоснически си разхвърляте храната тук и там. Така че, ако не се сещате какво е ретривер вижте консервираните кучешки храни – неизменно от етикета ще ви гледа мъдро някое от тези лакоми кучета – те са любими рекламни лица на огромно количество кучешки продукти.

Едно от любимите занимания на Лабрадорите и Голдените (англ. gold – злато) е плуването. Тези кучета са специално направени за откриване и апортиране на птици от блатисти и езерни местности. Ретриверите са бързи и съобразителни – работят добре при всякакви условия. Те са генетични „връщачи“ (англ. retrieve – донасям, връщам). Дори да не ги дресирате специално, те ще ви носят пръчки, топки, чехли, кокали, играчки и вообще всичко, което се побере в устата им. А вие, като техни стопани, бъдете така добри и приемете дара, а после очаквайте към вашите самейни съкровища да се прибавят 3 вестника, една сдъвкана капачка от Кола и средноголям камък. Всички те ще бъдат разнасяни след вас с еднаква гордост, докато не ги поемете в свои ръце.

Ако търсите куче за защита или добър пазач, не се спирайте на ретривер. Те са типичен пример за поговорката „Куче, което лае – не хапе.“ Ако нещо ги разтревожи те ще предупредят, но хората със сигурност са едно от нещата, които не ги тревожат. Веднъж влязъл в дома, охраняван от ретривер, крадецът ще бъде грижливо разведен по стаите и щедро почерпен с кокал – радвайте се ако при обира не останете и без куче. Това не е предателство – тези животни вярват, че всички хора са добри и заслужават да им се донесе по нещо. Явно добрите кучета съдят по себе си. Лабрадорът и Златният ретривер не бива да бъдат оставяни сами на места и в помещения, които не обичат. Затворени, интелигентните кучета се изживяват като маестро Худини и проявяват неочаквани магически свойства. Те обичат човешката компания и са готови на всичко за да я получат.

Когато говорим за добро куче, ние всъщност описваме тези два ретривера. Те притежават всички качества на „най-добрия приятел на човека“. А едно от тях е енергичност! – трябва да знаете, че това не са кучета, на които им стигат разходки по 15мин. сутрин и вечер. Ако искате да имате такъв безценен помощник вкъщи се пригответе да станете атлет. 8км на ден е мимимумът, който трябва да покрие един Лабрадор за да е в отлична форма. А за разходките на Златния ретривер се запасете и с четка. Ще ви е по-лесно ако решете гъстата му, непромокаема козина навън, където тя няма да се лепи по мебелите и килимите.

Тъй като са изключително предани, умни и внимателни кучета с дружелюбен и уравновесен характер Голденът и Лабрадорът много често се използват за водачи на слепи хора. Те работят като спасители при земетресения и наводнения, като полицейски кучета за откриване на наркотици, ловджии и дори бавачки. Тяхната доброта и лоялност са ги направили 2 от 5-те най-любими породи в Сев.Америка и Европа.

РЕТРИВЪР – НАМИРАМ И ДОНАСЯМ

Ретривъри наричат породна група ловни кучета, чиито задaчи при лов са намирането и донасянето на отстреляния дивеч (retrieve – намирам, възвръщам). Благодарение на достатъчно крупните им размери и физическата мощ за тях на практика няма ограничения за размера на дивеча.. Особено ярко ретривърът проявява своите таланти при работа във водни и труднопроходими ловни територии.
В миналото в по-голямата част от Европа задълженията на ретривъри изпълнявали същите ловни кучета, които „вдигат“ дивеча.. Във Великобритания обаче, поради по-ограниченото количество на дивеча ловците били принудени да „усъвършенстват“ дейността си. Те установили , че съвместяването на тези две дейности влошава качеството на работата на кучетата, работещи със стойка. И започнали да водят със себе си на лов и други кучета, чиято задача била само да намират и донасят отстреляния вече дивеч. Това разделение на труда дало възможност на англичаните от една страна да усъвършенстват търсенето, а от друга да получат от своите гончета ясно изразена и продължителна стойка.
Задълженията на един ретривър при лов се състоят основно в следното: той трябва да върви непосредствено след ловеца, когато гончетонаправи стойка и вдигне дивеча ловецът стреля, гончета ляга, а ретривърът по команда отива да намери животното, донася го и отново заема мястото си зад ловеца. Този начин на работа – винаги в непосредствена близост до човека предопределил изключителното „човеколюбие“ на ретривърите. Естествено следствие от това дружелюбие е практическата невъзможност да се използват ретривърите като охранителни кучета. От друга страна те се отличават с изключителна интелигентност, лекота в обучението и универсалност в използването. Отначало в ролята на ретривър било използвано всяко ловно куче, способно да открива и донася дивеча. Но нито една порода ловни кучета не съчетавала в себе си всички качества, необходими на ловците. В началото на 19в. във Велокобритания започнали активно да селекционират ловни кучета съчетаващи: отлично обоняние, необходимо при търсенето на дивеч по следа, добро зрение, достатъчно големи и силни за носенето на едър дивеч, способни продължително време да работят в студена вода, притежаващи „мека“ захапка, за да не повреждат дивеча, послушни и контактни.
В краткото описание на възникването на ретривърите не трябва да пропуснем следната история, която макар и да не е напълно потвърдена документално все пак се смята за исторически факт . Става въпрос за появяването на т.нар. „малък нюфаундленд“, известен още като „куче на Свети Джон“ и „куче на Лесер“, чийто най-пряк потомък е съвременният лабрадор. В отчета за плаването на кораба „Мериголд“ през 1593г. в района на пролива Кабота на територията на тогавашна Канада е описано следното: екипажа бил посрещнат от туземци, водещи със себе си черни кучета на големина по-малки от хрътка, които следвали стопаните си буквално по петите.Тези кучета били доста по-различни от кучетата на континента, принадлежаи на местните индианци. Това черно нюфаундледско куче се явява прародител на съвременните лабрадори, нюфаундленди и няколко други породи. Основното, което поразявало европейците при първите им срещи с тези кучета било изключителното им желание за работа във вода при всякакви метеорологични условия. Смята се, че англичаните оценили високо тези качества на „малкия нюфаундленд’, пренесли го във Великобритания и започнали да го развъждат. Извън съмение е това, че генотипът на тези канадски кучета в различна степен присъства във всичките породи съвременни ретривъри (с изключение на една).
В началото на 19в. общият тип на кучетата , специализирани в апортирането на дивеч бил сфомиран в Англия. Британските ретривъри имат сходни корени и произлизат от кръстосването на старинни английски водни спаньоли със сетери, „малък нюфаундленд“ и други. В последствие обаче развъждането им протекло по такъв начин, че определени групи кучета започнали да се отделят в породи. През 40-те и 50-те години на 19в., въпреки появилите се вече очевидни различия в типа на козината, всички ретривъри били представяни на изложби и ловни изпитания под названието Wavy Coated Retriever. Първото формално отделяне на порода станало на изложба в Бирмингам през 1862г. и тогава се появила породата Кърликоутед Ретривър (Curly Coated Retriever). В последствие били отделени породите Лабрадор Ретривър (Labrador Retriever) и Флеткоутед Ретривър (Flat Coated Retriever) , а в началото на 20в. бил официално признат и светлия цвят и от Флеткоутед ретривърите била отделена породата Голдън Ретривър (Golden Retriever). Освен четирите британски породи ретривъри в наши дни в света официално са признати още две, произхождащи от Северна Америка : Чесапик-Бей Ретривър (Chesapeake Bay Retriever) и Нова Скотия Дък Толинг Ретривър (Nova Scotia Duck Tolling Retriever).

Comments are closed.